сряда, 20 февруари 2013 г.

Конкурс за кратък фантастичен разказ - Сборище на трубадури

Електронно списание “Сборище на трубадури” и семейство Мелконян, за втора поредна година, обявяват конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

ПОЧЕТИ ОЩЕ....

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Еноряши - шменти капели

        По разкази на дядо ми, за действително съществували хора и събития.


         В наше село има две църкви - в долната и в горната махала. Те тая в долната бащите ни са я заварели  от турско още построена. То тогава, от там е започвало селото и се е пръснало семето ни. С времето сме тръгнали да растем нагоре по махалата, ама понеже си знаем соя, рядко в село ставаха сватби помежду ни. Ходихме да търсим нещо по-благородно, по околните села. Вкарахме нова кръв, че наследството ни се пооблагороди. Затова когато вече стана тясно,  надеждите ни се юрнаха нагоре, заедно с наследниците ни, които бяха по-можещи и изпълниха баира покрай Тунджа, като го накачулиха с къщи, все по-хубави и по- големи. Тъй като търговията и занаятите тръгнаха на юрош, някъде по средата, тези който успяха да случат, направиха положение и завъртяха големи имоти, че там и пъпа на селото изградиха. Понеже пък Тези, взеха да се големеят, от самосебе си взехме да се делим на Горненци и Долненци. И защото са ни твърди чутурите, уйдисахме на ината и гордостта си, и кръстосахме гегите за да доказваме, кой прав, кой крив, без да се знае за какво точно иде реч. Щото пък и поносимост и толеранс нямаше, Горненци построиха нова църква и помолиха Владиката да основе нова енория. Нов поп им назначи от сливенско, че сега и на енории се разделихме, чункин другото не ни стигаше.

понеделник, 12 ноември 2012 г.

Баба Мара Дракалиева- знахарката - шменти капели

       По разкази на дядо ми, за действително съществували лица и събития.


        Никой в село не знаеше на колко години се спомина баба Мара. От как я помнихме беше едно джезве кокали и ходеше все прегърбена, но стъпваше сигурно и въпреки че дребнееше, нищожната и осанка всяваше респект и уважение. Беше останала от млада вдовица. Съпругът и, не беше я надарил с отроче, а и наследство не оставил кой знае какво. От рано баба Мара, трябвало сама да се сбори с живота и понеже подкрепа от нийде нямало, запиляла се по гурбет незнайно къде. Когато се върнала в село, била понасъбрала положение и заявила, че изучила знахарството в Сакар, от най- добрият лечител Илия Брънзов. Никой в село не го беше чувал тоя, ама нали народът наивен, пък и докторът кожи дерял, престрашили се нашенци и започнали да я навестяват. А тя подхождала майчински, приласкавала, омайвала ги и им влязла под кожата, като кърлеж.
 

неделя, 4 ноември 2012 г.

На баня - шменти капели

        От бащите още се знае, че да се посети банята в Казанлък е празник, защото рядко можеше чиляк да си го позволи. Не беше по кесията на нашенци, пътят беше дълъг, пък и през лятото, когато най-вече имаше нужда от нея, все нямаше време от полска работа. Затова, ако трябваше да поизтъркат кирта, Тунджа  даваше всички удобства стига да се прикриеш някъде, щото голям резил иначе ще береш. Ама то, покрай Тунджа имаше вирове дето се знаеше, че са само за мъже и ако не искаха да им изтекат очите на жените от село, трябваше благоразумно да ги обикалят. Иначе процедурата беше къса и обикновено съчетана с риболов. Къпането повече приличаше на плуване и ако имаше късмет някой да се е сетил да донесе сапун, резултатът беше отличен. Само  за празници нашенци се поотъркваха  с речен пясък за да обелят черното, но чак пък толкова нямаше нужда и без това до вечерта, пак почерняваха от полската работа.

Прочети още...

неделя, 2 септември 2012 г.

Мечтата на Бай Минчо - шменти капели

         Не случи на син бай Минчо. Най- добрият дърводелец в околията беше и името му като камък тежеше. Празна дума не казваше и говореше все справедливо, сякаш по рождение беше получил диплома от Сорбоната. Дето се вика, Господ с мъдрост го беше дарил, артък да има и за сина му, ама …

Прочети още...

петък, 24 август 2012 г.

За плагиатите, маларийните плазмодии, талпите и още нещо....- шменти капели

                Днес ще изневеря на стилът си и ще изненадам някой мои приятели, които четат блога ми с избор на думи, които и на мене ми идват малко хард, но темата си е такава, винаги може да те предизвика да прехлъцнеш и да забравиш за възпитанието. Пък и аз съм човек, и на мене от време на време, ми идва да тегля една…


Прочети още...