Дойде ред пак да си говорим за това извращение. Значи като видя някой да пише на шльокавица, направо ми прилошава и изобщо не чета такива творения, колкото и съдържателни да са те. И още повече ако пишат конкретно на мен и искат нещо от мен. Започвам да размятам рогата и хич не ме интересува, че насреща си може да имам нежна и чувствителна душа, която да се засегне от грубостта ми.
Три живота ми минават пред очите
Като отворя очи да се почуствам добре! Да заключвам вчера поне за малко. Не че няма да надничам през ключалката. Поне мога да хвърля ключа през прозореца. Да дигна поглед към новия ден и да си казвам.
От дете, да речем, от времето, когато съм правила разлика кои части по лицето какви са и за какво служат, имам смътни спомени, че обожавах очите на хората ( като дете, заинтересувано от околният свят, не от себе си толкова, нямах особена потребност да се вглеждам в моите си очи , намигащи ми от огледалото)- да се взирам любопитно в тях, в ресниците, в нослето, в цвета, заградил в цветен ореол зеницата, в тръпчинките, обрамчващи като лека и въздушна мрежа ъгълчетата на очите.
